Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2012 15:37 - Отговор на отворено писмо
Автор: tonyelenkov Категория: Други   
Прочетен: 1661 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.09.2012 16:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За отворените писма – отговори и въпроси

Който диша истина възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.
                                                                                           
                                                                                                           – Притчи 12:17

Георги Бакалов, известен като "обединяващ апостол" на регистрираната от държавата като вероизповедание "Апостолска реформирана църква", сложи в интернет-блога си отворено писмо до мен датирано от 17 август 2012 г. В писмото се съдържат клеветнически твърдения, откровени манипулации и абсурдни, почти комични, констатации. (За коментар на глуповатата сатира-колаж в заглавната част на „писмото” с незаконно придобита моя снимка - виж коментарите ми под „писмото”). Единственият що-годе разумен въпрос в публикацията на г-н Бакалов е дали съм ревизирал позицията си по т. 8 от Становището ми от 7 април 2011 г. след обнародването на решението на Комисията по досиетата, с което се обявява „принадлежност” на Васил Еленков като сътрудник на ДС.

Отговорът - по-лесната част

Пиша настоящото и в отговор на интереса на мнозина други, запознати със Становището ми. Цитирам т. 8 отново тук:

8. Ангел Пилев и Георги Бакалов следва да поднесат публично извиненията си за обвиненията срещу Васил Еленков, че е бил сътрудник на комунистическата Държавна сигурност. По изявление на еп. Еленков той е получил достъп до досието си. В него се съдържа неоспоримо доказателство за това, че същият не е вербуван от ДС и не доносничел срещу братята си от църквата. В същото се съдържат данни, че поне седем души са били ползвани от тайната комунистическа милиция за доноси срещу еп. Еленков. И още нещо – една от задачите по повод „разработването” на казуса Еленков от ДС е била същия да бъде представян като сътрудник на тайните служби с цел дискредитирането му пред евангелските църкви. Подробности ще бъдат публично оповестени след консултации относно законовите изисквания за изваждане на такава информация и изтичане на законовите срокове за предоставяне на тази информация. 

Искането ми към Бакалов и Пилев за извинения към епископ Еленков е безусловно обвързано с твърденията от него, пресъздадени от мен и посочени по-горе, в курсив. Тези твърдения към момента са частично доказани, други не са.

1. Твърдението, че има „неоспоримо доказателство”, че епископ Еленков, „не е вербуван от ДС” се оказа несъстоятелно. За това има решение на Комисията по досиетата. На основание на Закона за досиетата принадлежността на еп. Еленков към структурите на ДС като таен сътрудник е установена. Ако разширим тълкуването на термина „вербуван” – въпросът стои дали еп. Еленков лично е приемал да сътрудничи на тайните служби. Или „вербуването” се състои само в наличието на картонче в досието му, и за да отчетат службите дейност, е станало без участието на еп. Еленков? Ако отговорът е "да" – остава въпросът, защо еп. Еленков е приел да бъде вербуван? Ако  е "не" – то тогава можем да очакваме разкриването на фактите от самия Васил Еленков. (За дисуксия по възможни подобни сценарии виж видеото „Пастири агенти на ДС”).

2. Твърдението, че Васил Еленков „не е доносничел срещу братята си” към момента е недоказано. В решението на Комисията по досиетата не се сочат налични материали, в които да се види каква е била агентурната дейност на Васил Еленков от момента на заявеното вербуване през юни 1988 г. и след това, и в какво тя се е изразявала, ако е имало такава. Ако Георги Бакалов или Ангел Пилев имат доказателства за противното, следва да ги представят. По този повод моята позиция пред еп. Еленков неотклонно е била за публикуване на пълното досие, за да няма основания за спекулация с фактите. След очакваната публикация ще следва да се преосмисли отново изложеното в него. 

3. Представен е документ, публикуван в блога на п-р Тони Еленков, от който е видно, че Васил Еленков е бил разработван от службите на ДС. Документът е от 1979 г.; вербуването според публикуваното решение на Комисията по досиетата – през 1988 г. Пастор Тони Еленков задава и няколко други легитимни въпроси, които би следвало да се имат предвид в цялостната оценка на отношенията на еп. Еленков с Държавна сигурност.

Извод

С оглед на горното, към момента, до пълно изясняване на ситуацията и произнасянето на християнската общност, към която принадлежи еп. Васил Еленков -- Национален алианс Обединени Божии църкви, оттеглям твърдението си в т. 8, че Пилев и Бакалов дължат публично извинения. След очакваната публикация на досието ситуацията може да се промени. Преоценката на позицията им в бъдеще оставям на собствената съвест на господата Пилев и Бакалов. Освен ако не ме питат отново публично дали да се извиняват или не.

Допълнителни въпроси

След сме се върнали на Становището ми  обаче, остава въпроса за отговор на останалите точки-констатации в него относно подхода към „очистването на църквата от агенти”. С изключение на нескопосания опит за ирония от страна на г-н Пилев в неговия блог, сериозни отговори на моите въпроси няма. (Тук за читателя ще е интересно, че в изготвянето на становището не съм действал като довереник на еп. Васил Еленков, а изцяло и само подбуден от гражданската ми съвест и от възмущението ми срещу безпардонното и нахално вмешателство  на Бакалов и в отношения, въпроси и събития от 2010 г., които не са негова работа или в негова компетентност.)

Въпросът за задаването на въпроси, но непредоставянето на отговори е от особена важност за Георги Бакалов. Неговата дейност, оказва се, е обслужвала държавата и нейната дейност по негласно контролиране на евангелските църкви и след падането на комунистическия режим: срещи с представители на отдел „Религиозна полиция” и преговори с тях за регистрацията на общността на Бакалов от държавата, комуникация с отявления агент-служител на ДС и тогава шеф на Дирекция по вероизповеданията, Христо Матанов, отново с цел сътрудничество... С други думи, докато аз съм защитавал свободата на вярата и словото на Бакалов и хората му в съда през 90те години на миналия век по редица дела, когато никой друг не смееше да се наеме със защитата им, той е правил сделки не с минали, а с действащи агенти на държавата. Тези и други публично известни факти към момента остават скрити от публиката поради яростния стремеж на Бакалов да се изкара борец за „чистота от агенти в църквата.” Но да припомним библейската истина, че тези с гредите в окото трудно виждат сламката в окото на другия.

За глупостта и свободата

В интернет-поста си „отворено писмо” Бакалов пита дали се чувствам като глупак, че съм защитил Еленков от нападките му, пък първия „бил агент”? Въпросите, които си задавам имат по-широк обхват. Един от тях е дали, всъщност, не се чувствам като глупак, че през годините систематично, въпреки всякакви индикации, препоръки, предложения и заплахи, съм защитавал правото на Бакалов и феновете му да бъдат странни, гласовити, некомпетентни и нахални? Това правех, въпреки общественото мнение и легитимните съмнения на мнозина относно автентичността на тяхното християнство. Защитавах ги просто защото имали право на убеждения и слово? Това, че неблагодарници като Бакалов и почитателите му не могат да оценят смисъла на моите усилия не премахва важността на тези усилия. Свободата на убежденията и словото са принципи, от които имат право да се ползват както мъдрите, така и безумните... (Този принцип е новозаветен - виж Матей 5:45). И ако на безумния се гарантира правото да се изразява, колко повече мъдрите би трябвало да се възползват от тази свобода...

Но разбира се една голяма трагедия е подмяната на ценности и когато свободата на словото и вярата изглежда като свобода на гръмогласната себецентричност като стандарт за истина, хората, които гледат от страни придобиват горчив вкус за истинската свобода. Дали и аз не нося отговорност за това вгорчаване на вкуса на свободата с моята доскорошна защита на вашата себична кауза, облечена в гръмка фразеология...? Този въпрос ме мъчи, г-н Бакалов.

Принципни рамки на дискурса

При разглеждането на проблема за доносниците на тайните служби на светската власт в църквата следва да поставим фокуса отново на правилната посока.

Не е нужно само „очистване от бившите агенти” и то по критерии, по които църквата приема само държавните стандарти. Нужно е очистване от духа на предателство и идолопоклонство в полза на тоталитарната идеологическа държава сред християните.

Стриктно погледнато, основният грях на агентите не е дори „предателство”, както твърдят инициаторите на Националния лидерски форум (гръмко заглавие, типично за Бакаловата грандомания). Грехът всъщност е „лъжливо свидетелство против братята”. Или по-скоро нарушение на забраната за лъжесвидетелство срещу ближния (Второзаконие 5:20, Притчи 25:8). Другият важен грях е греха на идолопоклонство пред кесаря, което не е правилното новозаветно отношение на уважение към светските власти. (По-подробно за разликата между „предателство” и „лъжесвидетелство” в библейския им смисъл ще се занимаем в друга публикация. За интересуващите се от задълбочено изследване на проблематиката виж сайта на Свобода за всеки.)

Моят призив към господата Бакалов и Пилев, с оглед гореизложеното остава същия, който заявих и в Становището си.

Господа, замисляте ли се за това дали обслужвате интересите на християните, църквата и евангелието на Господа, с методите, които прилагате? Библейски ли е вашият подход или политически, плътски и себичен? Истината и благодат ли са духът на вашите анти-агентурни писания, или реваншизъм, популизъм и истина примесена с отровата на лъжата? Кой е лъжесвидетелят против ближния в тази ситуация? Този, когото държавата квалфицира като агент, този, който иска внимателен подход към моралната оценка на дейността на християните-агенти, или този, който осъжда всички по критерии на Комисията по досиетата изтъквайки себе си, чиято праведност е формулирана от тази държавна комисия?

И разбира се - въпросът към четящите и преценяващите – можем ли да се доверим на истина изтръгната с методите на „църковни водачи” като горните двама? 

Да не би да се окаже, че както с въпроса за свободата на убежденията и словото, вместо да очистим църквата от духа на "издебниците", поради принизяване на новозаветните стандарти за истината чрез нейното вулгарно политизиране, ние се отвращаваме от търсенето ѝ и изцерителната ѝ сила?

За повече подробности относно моите предложения за подход по очистване на църквите от агентурното минало виж тук: http://svobodazavseki.blogspot.com/2012/08/blog-post.html

Адв. д-р Виктор Костов

http://svobodazavseki.blogspot.com


 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tonyelenkov
Категория: Други
Прочетен: 391189
Постинги: 119
Коментари: 371
Гласове: 135