До нашите поддръжници (1) Повече от ясно е, че като служение имаме както настроени опоненти, така и верни поддръжници. Така е било вече за известно време, така ще бъде и за доста време напред. В един идеален свят опонентите ни биха ни дали шанс да представим своята позиция и аргументи и биха се опитали да ни разберат. Света обаче не е идеален и това скоро няма да стане. Нито пък това е причина ние да мълчим и да не адресираме ставащото.

Този материал е насочен към нашите поддръжници.

---

от Георги Бакалов

Подновената медийна кампания "анти-секти" е всъщност един от многото социални проблеми в България, който обществеността не успява да диагностицира правилно. Или най-малкото - тези, които могат да го диагностицират правилно нямат глас на равни начала с гласовитите пропагандатори, които грачат своите заклинания надлъж и на шир по родния ефир когато пожелаят. По принцип, едно общество, което уважава себе си, рано или късно ражда личности, които превъплъщават достойнството на нацията. Именно такива личности придават стойностност на институциите. Чак тогава институциите могат да бъдат гарант за общественият морал и ред. Такива личности, ползващи се с доверието на обществото, биха могли да изиграят една неформална арбитражна роля, която да намали социалното напрежение по темата, като правилно анализира реално несъществуващият проблем.

В едно общество обаче, като настоящето в България, в което нихилизма е заел мястото на "Отче наш..." на ежедневна основа, диагностицирането на социалните проблеми и дисбаланси е делегирано на "експерти" и власт имащи, без значение дали те са обективни, квалифицирани и търсещи благоденствието на цялото общество. Нищо такова. Обществото ни е една джунгла, която функционира по закона на по-силният - нещо видно както по улиците и поведението на хората с по-големи и скъпи коли спрямо по-невпечатляващите ги автомобилни събратя, така и на най-високи нива на властта.

Това си е наша семейна мръсна тайна, така да се каже, която само ние си знаем колко дълбоко е вкоренена в общественото и личното самосъзнание на хората.

Именео поради това, нито личности, нито институции пожелаха, или показаха воля да избършат срама от кампанията "анти-секти", която се разрази след 1993 година. Този срам продължава да цапа държавните ни институции, медийните издания и в края на краищата националната ни съвест.

Успяхме, видите ли да позамажем положението с човешките права, да се нагодим за пред европейските изисквания, част от които свободата на вероизповеданието. Но само ние си знаем колко ненавист, мнителност и крайни отношения срещат набедените за "сектанти" в Българското общество. И защо не? След хиляди статии, стотици радио и телевизионни "разследвания" и скалъпени пропагандни материали, обществото е убедено, че "сектите" са проблем и то един от най-лошите.

Компромата "секти" е доказан. За него антидот все още няма. Самостоятелно, критично мислене в хората по теми като тази е все още рядкост. Това "анти-сектантите" знаят много добре. Те знаят, че това е психологическа война и че отровят ли умовете на хората, няма голямо значение дали историите са верни или не.


КЪДЕ СА ИСТИНСКИ СВОБОДОМИСЛЕЩИТЕ?

Не се намериха истински свободомислещи личности, нито във властта, нито в медиите, които да анализират правилно грозотата на тази малка мръсна война, която крайни националисти, православни фундаменталисти-зелоти и бивши ДС-та, разпръснати по медиите и властта, спретнаха и изпълниха перфектно.

Не се намериха, вече цели близо 20 години личности, които да издигнат пред цялата нация знамето и визията за истински свободното общество. Личности, които да разбират добре същността и ценността на свободата, като единственият морален фундамент, които може да оправдае националното самочувствие и величие на един народ. А част от тази свобода и това свободно общество е и свободата на вероизповеданието.


ОБЩЕСТВЕНАТА СЪВЕСТ

От една страна проблема с проблема е, че всъщност няма проблем. Някои хора, като повтарят хиляда пъти един и същи мантри на лъжи и клевети, започват наистина да си вярват, че има проблем. Че имало някакви видите ли опасни секти, които отвличали деца, младежи, девойки, промивали им мозъците, взимали им парите и т.н. Репертоара на обвинителите вече е ясен на всички.

Истинският проблем обаче идва от това, че всичко това е една огромна, дебела, грозна пропаганда и клеветническа кампания, която работи по на принципа: "Аз ще кажа, че сестра ти била еди каква си, пък ти после иди доказвай, че нямаш сестра." Истинският проблем е, че в България това се случи, все още може да се случи и се случва и в момента. Проблема е, че е възможно в едно общество търсещо уважението на цивилизованият свят (и засягащо се ако случайно не го получи), да се нарочи без последствие един човек или дадена група от обществото и да бъдат оклеветени и набедени в какви ли не обвинения, без да има каквото и основание за това.

Това е проблема, който обществото явно не вижда. То е твърде заето да изкара прехраната си. Да отиде на почивка, да се приготви за първият училищен ден. И това е разбираемо.

Но трябва и ще дойде ден, в който това общество ще разбере, че и то има отговорност за това дали България ще бъде реално свободно общество или квази-свободно такова. Ще бъдем ли общество, което позволява публичните "линчове", било то изнесени от една или друга медия, партиина централа или самозабравил се държавен чиновник. Ще узреем ли дотам, че когато някой започне да обвинява, ще изискваме от него да трябва да може да докаже тезата си с факти, или ще оставяме на всеки самозабравил се "експерт" да анатемосва който, каквото и както му попадне?

Ще изпълним ли с българско съдържание термина "обществена съвест", или само ще го оставим да ни бъде налаган от "досадни" англо-саксонци, които все някак си не разбират особеностите видите ли на нашият народ.

Защото това приятели е краеъгълният камък на свободното общество, а не някакви високопарни фрази за свобода, демокрация и споразумения написани на висок дипломатичен стил, подписани от бюрократи с цел хартиено угаждане на "демократичните прищявки" на контролиращите евро-кранчето.

ПРОБЛЕМА С "ПРОБЛЕМА"

Проблема с проблема е това, че всъщност става дума за една скалъпена клеветническа кампания. Както вече казах, ако има някакъв проблем, то той е това, че определено лоби, което има интерес от внасяне на социално напрежение в сферата на вероизповеданията, може в даден момент, когато и какво поиска да активира психологическият компромат "секти" в общественото пространство и така да генерира някому нужна истерия.

Истерията има конкретни цели: промяната на дадени закони, отвличането на вниманието на обществото от реалните проблеми на деня (корупция, насилие, провалено правителство), трупането на политически активи (в мисленето на хората) от "решаването" на един всъщност създаден от тях изкуствен проблем.

Всички тези прийоми не са нови, те идват от арсенала на идеологическата школа на чекистите от срамното комунистическо наше минало, днес реализирали се като новите капиталисти на България, заели главните редакторски постове на вестници, телевизии и радиа, гласуващи (или по-скоро отсъстващи повечето време) от банките на Народното Събрание.

Невероятно е обаче как съвременното българско общество отказва, или поне доскоро отказваше, да приеме мисълта, предположението, че може би наистина основните медии в България се контролират от една сложна мрежа от задкулисни "сиви" кардинали, кръстници или както щете ги наречете там, бивши и настоящи архитекти на комунизма. Тези архитекти подготвиха смяната на режима през 89та година, навигираха успешно годините на транзицията, внедриха свои хора на всички етажи не само на властта, но и в ключови позиции в бизнеса и икономиката. Те и техните марионетки са новите капиталисти, често пъти красящи страниците на списание Мениджър. Те си играят на бизнесмени, мулти-милионери, професори, академици, журналисти, политици, депутати и посланици. Но цялото тяхно движение на българският обществен хоризонт е всъщност благодарение на сложната, добре прикрита невидима паяжина от контакти с "бившите", които контролират повечето от това, което наричаме днес настояще.

Изкарването на досиетата (или каквото е останало от тях) потвърди това. Но обществото е твърде заето да мисли за последствията на всичко това. Хората са притиснати от баналните проблеми на оцеляването твърде много, за да мислят и анализират така, както някои от нас го правят, просто защото сме такива по природа, мислещи. "Бившите" разбират добре всички тези динамики. Те знаят много добре кои лостове и кога да натиснат, за да балансират умело вътрешните напрежения, така че да постигат своите цели отново и отново.

За години отказвах да повярвам, че е възможно всичко това да е така, гледах на хората, които се опитваха да ми подскажат каква е истината като на скептици. Имах идеализма, че в България наистина е настъпил демократичният ред и че всичко е едно голямо недоразумение. За млад пастор без почти никакъв житейски и всякакъв друг опит, за мен беше твърде много да приема, че всичко може да е толкова зле. А и а да беше, мислех си, ще се справим, ще изобличим лъжите и хората ще поискат да проходят в едно ново самосъзнание.

Колко наивно!

Днес не съм този наивник, който бях преди 15 години, когато се появиха първите клеветнически статии по мой адрес. В нашият архив имаме буквално няколкостотин материала изписани по мой адрес и адрес на нашата църква, тогава съществуваща под името Слово на Живот. В желанието си да "разясним недоразумението" съм правил десетки интервюта, пресконференции, участия в радио предавания и разговори с всякакви мои опоненти. Всичко това с цел да изясня, да информирам от първа ръка. Всичко това с идеята за fair play.

Наистина, колко наивно!

МАЛКО ИСТОРИЯ И ФАКТИ

Мисля, че денят в който ме извикаха в СДВР (22 юни 1994г) и ми показаха предната страница на прокурорското нареждане за затварянето на залата в която се събирахме, беше денят, в който се сбогувах с моята юношеска християнска наивност. Шефът на СДВР ме извика в неговият кабинет и ме информира, че зала "Сливница" ще бъде затворена по нареждане на прокурора на Република България. Той извади един документ. Поисках да го видя, но ми беше отказано. Полицаят хвана документа здраво, прелисти го и като стигна до последната страница, само нави края на листа, за да ми покаже подписа на прокурора Нестор Несторов. До ден днешен не съм видял повече този документ, нито аз, нито моите адвокати. Не съм запознат с това, в което бяхме обвинени дори до ден днешен. Адвокатът, който започна да ни защитава по онова време беше шокиран от това, че обвинението се показва дори на серийни убийци, но нас, вярващи хора ни третираха дори по-зле от това. В последствие дори той отказа да ни защитава, като заяви, че това вреди на кариерата му, понеже дори само при споменаването пред негови колеги, че е адвокат на "Слово на живот", той самият усещал техните отношения. Значи серийни убийци не са проблем за неговата репутация, но идеята за това, че е адвокат на "Слово на живот" уплаши дори закоравял професионалист като него.

Последва писането на жалби от името на много от отделните членове на църквата до прокуратурата. Тези писма бяха игнорирани. В последствие аз един ден нахлух в кабинета на прокурора Нестор Несторов и го конфронтирах за действията му и за това, че той, който е прокурор на републиката, сам нарушава закона, като издава постановления, които нарушават основни права на гражданите и те без никакво основание. Той беше разгневен и заплаши, че ще ме арестува, ако не напусна веднага кабинета му. Това е последното нещо, което му казах: "Господин Несторов, дълго след като вие вече не сте на този пост, ние все още ще сме наоколо. Църквата е успяла за 2000 години да устои на всяко гонение. Само, че не искам да бъда на ваше място един ден, когато ще трябва да давате отчет за деянията си пред Бог, който ще съди всички справедливо!" Несторов почервенял започна да крещи и стана да ми отвори вратата с предупреждение, че ако не напусна, че извика дежурният полицай моментално.

Това са само някои от моментите, които ме оформих като човек, като християнин и като пастор през 90те години. Тук няма да влизам в детайли на това каква опресия съм преживял аз и моето семейство в следствие постоянните преследвания от страна на псевдо-"журналисти", които ни тормозеха в дома ни и на публични места. Няма да влизам в детайли и да говоря за служителите на Държавна сигурност, които ме следяха, привикваха в Пето районно, караха ме да пиша обяснения и ме подслушваха по телефона. Няма да се впускам и в разкази за заплахи по телефона, следенето на жена ми в парка докато разхожда децата и т.н. И всичко това се разиграваше в периода 93-98 година, едни от най-мрачните моменти в историята на България след смяната на режима през 1989та.

В резултат на това семейството ни се оттегли и през 1995 година заминахме да живеем в САЩ, откъдето е моята съпруга. Имах всички основания да не се връщам в България, нито сам, нито със семейството ми, но го направихме. През 1996 година се върнахме в България. На митницата власите конфискуваха всичките ми книги, аудио и видео материали, които бях натрупал през годините в Америка. Около 1200 книги, аудио и видео касети. Никога повече не видях тази моя собственост. Полицията продължи да ни тормози, тайните служби също. Църквата ни се събираше по гори и полянки, и дори и там идваха полицаи да ни снимат и разпръскват. Толкова много се е случило през тези години, че наистина книги могат да се напишат.

Надявам се от този кратък наратив да разбирате, че дневният ред, който си е поставила системата днес - отново да разиграе компромата "секти" и отново да дискредитира мен, Християнски Център Прелом и други евангелски общности, ни е болезнено познат. Нищо не се е променило от 90те години насам, може би с изключение на това, че България днес е част от ЕС и някои от законите обещават по-добра защита на правата ни като хора и вярващи, и то само ако ние си ги потърсим.

Аз отдавна не съм наивиста или идеалиста, който бях в първите пет години на моята публична дейност като проповедник. Разбрал съм, че сме изправени пред една добре смазана пропагандна машина и държавна система, която няма по своя воля да защити нас като общност или като личности.

През всички тези години моята вътрешна сила идва от дълбокото чувство за достойнство, което имам като вярващ. Чувство, което нямах преди да позная Христос. Чувство, което ме изпълни тогава, когато преживях великата любов на Исус към мен, един от грешниците в този свят, за които той даде себе си на позорна екзекуция. Той, който нямаше грях в очите на Бог, даде себе си, за да може да плати цената за греха на нас, човеците.

Силата ми идва и от това, че нито аз, нито нашата църква е виновна по какъвто и начин да е. Когато един невинен бъде обвинен в нещо, което не е направил, това може да направи две неща - да смаже човек вътрешно или да го кали така, както нищо друго. Аз минах през смазването, минах и през каляването. Няма тактика или удар под кръста, който да нашите опоненти да не са опитали в рамките на директивите, които са получавали през годините. Държавни институции, съдилища, медии, митници, цивилни ченгета, съседи, познати, непознати, православни, евангелисти, пастори, свещеници, членове на църкви, вярващи и невярващи. Получил съм удари под кръста, ножове в гърба и юмруци в лицето (юмруците - буквално).

През всичко това преминах с убеждението, че Бог вижда всичко и е справедлив. Научих се да прощавам и да продължавам. Посях много семена на търпение и вяра.

Време е да пожънем истина и справедливост!


ДУХОВЕН СБЛЪСЪК, СОЦИАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ

Всичко това, което се случи с мен и с нас като общност през 90те години беше само доказателство за верността на думите на Господ Исус Христос в Евангелието от Йоан, глава 15:

18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

19Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са упазили Моето учение, и вашето ще пазят.

21Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.



Разбирам, че в корена си това е духовен сблъсък. Разбирам и това, че духовните сили, които стоят зад клеветите, пропагандата и насилието имат нужда от съгласието и съдействието на човеци на земята. Някои от тези човеци за заблудени. Други разбират добре какво правят. Без значение дали са надъхани и мотивирани религиозен фундаментализъм, национализъм или лична неприязън, те са инструмент както на духовни сили, така и на други хора в йерархията на нечестието в България.

Именно затова аз мога да простя и да нямам омраза в сърцето си. Това не значи, че ще оставим тези хора да продължат да злословят безнаказано.

Наше библейско задължение е се възпротивим на кампанията и на злите намерения на тези, които искат няма да се посвенят да сеят напрежение в обществото, да тровят умовете на хората относно естеството на Църквата и християнството.

Да пренебрегнем една нова навдигаща се кампания ще е голяма стратегическа грешка. Ако не конфронтираме лъжата и нечестието сега, ще трябва да го направим по-натам. Ако ние откажем, ще го оставим на нашите деца.

РЕЛИГИОЗНИ ЗАБЛУДИ. ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА.

Някои евангелски вярващи излизат със следната позиция: "Но брат Георги, не казва ли Словото, че е добро и благоугодно пред Бог да страдаме. Не е ли вярно, че по време на гонение църквата расте?"

Явно такива вярващи четат само няколко избрани стиха от Библията без да съпоставят слово със слово и да разберат какъв в цялостният съвет на Бог.

Ако е толкова духовно за Бог да страдаме, защо тогава апостол Павел прекара години от живота си в това да търси правата си като римски гражданин? Ние по-духовни от него ли се опитваме да бъдем? След Деяния 19 глава, книгата Деяния следи живота на апостол Павел, който настояваше да му бъде възстановено правото като гражданин на Рим, който беше бит незаконно. Бог е с нас дори тогава, когато сме гонени. Бог може да даде сила на църквата да расте дори въпреки гонение и клевети. Но ако погледнем цялостно Божието Слово, ние ще видим, че темата за това колко е ценен всеки един човешки живот, е толкова по-голяма от темата за преследвания и гонения.

Бог може да ни благослови въпреки гоненията, но никога това не става поради гоненията.

И накрая, самото възкресение на Христос е доказателство за това, че дори Бог да позволи да минем през страдание, Неговата воля е справедливостта да възтържествува и живота и истината да надделеят над насилието, клеветата и ненавистта.

Божията воля е обществото ни да е свободно, да можем всеки да споделя убежденията и вярата си и тогава да оставим на всеки да реши за себе си. Ние можем да имаме богословски различия. Ние можем да имаме свободата от амвоните си да декларираме авторитетно това, в което вярваме и това, в което не вярваме.

За мен мормоните не са християни, каквото е и мнението на евангелските богослови. Но това е богословски спор. Харесва ни или не, вярваме или не, тези хора имат правото да проповядват това, което вярват, ако не нарушават общото законодателство на странта. Същото важи и за останалите религии и групи - било то Свидетели на Йехова или който и да е. За нас като евангелски вярващи това може и да са неверни учения и да не водят хората в спасение и новорождение. Но това е БОГОСЛОВСКИ спор, за Бога! И не е основание за който и да е да започва лов на вещици, само защото той решил, че еди кой се бил "опасен".

Аз си запазвам правото да не съм съгласен от амвона, да проповядвам, че тези са духовно неверни доктрини и да докажа твърденията си с аргументи. Нека всеки реши за себе си дали това е така или не.

Но тогава, когато правата на Свидетели, мормони, православни, католици и които и да са други граждани, са нарушени, аз ще застана до тях да ги защитя.

Това, приятели е предизвикателството на свободното общество. Само визията за едно такова общество може да ни обедини като народ и да ни направи велики. В противен случай винаги ще сме разделени и винаги ще сме жертва на тези, които знаят да управляват само на един принцип - разделяй и владей! коментари (2)

kosio said ....
Разбира се че няма да се съобразяваме с нашите религиозни събратя апостол Георги понеже те нямат разбиране за царството ,РЕЛИГИЯТА НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕ .Де факто нашето въвличане във всички тези битки е понеже БОГ чрез нас иска да вземе отново територията която му принадлежи.Предстои ни тежка битка обаче си струва понеже това е в гените на ПРЕЛОМ 20 Август 2008 г. 12:50:00
Stoil Stoilov said ....
Мястото на църквата не е в ъгъла.
Мисията на църквата е да бъде глава а не опашка, светлина и сол в този свят. Стълб и подпора на истината в обществото.Ние трябва да направим всичко което е по силите ни да върнем на протестантската църква в България достойнството и самочувствието на ключов градивен обществен фактор.
Това обаче никой няма да ни го поднесе на тепсия. Има много други които си точат зъбите за тази позиция и не са непременно водени от мотива да бъдат градивен фактор. 20 Август 2008 г. 14:30:00 var showComments=1; var reverseCommentEntries=1; function dhtmlLoadScript(url) { var e = document.createElement("script"); newUrl=url.replace(/&/g,"&"); e.src = newUrl; e.type="text/javascript"; document.getElementsByTagName("head")[0].appendChild(e); } onload = function() { dhtmlLoadScript("http://cafereformation.blogspot.com/feeds/8215242188549858709/comments/default?alt=json-in-script&callback=listComments&max-results=1000"); }


(1) http://apostolos.bg/cafe/blog.php?id=8215242188549858709

Забеляза ли това, което са ти писали на http://tonyelenkov.blog.bg/viewpost.php?id=175986 Съгласен съм с него, а колкото до тази статия - едва ли някой би се впечатлил вече от подобни празнословия! Вярващите търсят промяна! Иначе можем да си пишем и четем по форумите всевъзможни философии...

За да се промени даден човек, той първо трябва да знае каво трябва да промени, към какво трябва да се поромени и как да реализира тази промяна! Иначе "Върващите търсят промяна" е поредното клеше! Уж всеки иска промяна, но никой не може да дефинира за кава промяна става въпрос! Всеки иска промяна, но да се променят другите, а не аз! Всеки иска промяна, но друг да я реализира! Явно никой не иска промяна!

На това бих отговорил със следния линк - коментара на "анонимен" по отношение статията на интервюто за това "от каква църква се нуждаем", с който коментар и аз съм съгласен: http://tonyelenkov.blog.bg/viewpost.php?id=175986#comments Това вече не е клише!!! Ето за какво става въпрос! Това са отговорите на въпроса: "Първо трябва да знае каво трябва да промени, към какво трябва да се поромени и как да реализира тази промяна"... Промяна в начина на ръководене на църквата, промяна в начина на "провеждане" на църковните служби, Дефиниране на понятието "ekklesia", което сме превърнали в Неделни събрания, а не в ежедневно общение, промяна на мероприятията, наричани от нас "църковна служба", "богослужение", "църква" или просто "служба" в истинско взаимоотношение на единство, за да не си тръгват хората от църквите! Това не е нападка срещу автора на горния коментар, в случая tonyelenkov, а просто едно мнение, адресирано към всеки читател на този Блог. А ти tonyelenkov явно си пуснал това интервю в този Блог, което е похвално, а следователно (според мнението на "анонимен", автор на посочения по-горе коментар от линка) си един от тези, които трябва да предизвикат подобна промяна! Ето защо "На тези които искат да се променят им пука!!!!" наистина им пука, защото явно търсят промяна в религиозната църковна система, но тъй като не я срещат, а и не могат да я променят, напускат! Ако ти си пастор, а явно си, поне според думите на "анонимен", чиито линк цитирах по-горе, би трябвало поне да се замислиш за това и ако ти харесват нещата в църквата днес, ОК, но ако не значи е време да направиш или иницираш подобна промяна в своята църква, ако все още не си го сторил... Иначе ще си говорим за образа и модела на Ранната църква, но само дотолкова - модела й ще си остане само на страниците на Библията... А там със СИГУРНОСТ не се описва църквата, която имаме днес - Сряда - Неделна "служба", в която един говори, а останалите го слушат... Писанието говори друго - говори за взаимоотношения, единство, събиране ежедневно (едни го наричат "домашни църкви", други "домашни групи", трети "клетъчни църкви/групи", но каквото и да е то е различно от това, което имаме)! Това явно е имал предвид и "анонимен", когато е написал своя коментар относно "От каква църква се нуждаем"... Това са тези, "които искат да се променят" и това са нещата, които биха искали да се променят! А от кого зависи - вероятно не само от теб, от tonyelenkov, от "п-р Тони" (както се обръща и "анонимен" към своя адресат), от мен самия, който също търси промяна - промяна не само в другите и в другото, но и промяна в себе си! Желая ти успех в дейността с която се занимаваш - каквато и да е тя, освен с този Блог.

От нещата които пишеш виждам, че не си чак толкова анонимен колкото би искал да бъдеш! Аз съм човек който приема критика, но градивна такава. Градивна критика означава не само да неудобряваш даена ситуация и състояние, но да покажеш алтернатива. Когато направиш нещо алтернативно и различно от това което не удобряваш тогава критикувай. Докато дойде това време тихичко се учи от успехите или грешките на другите!