Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2008 09:30 - От каква църква се нуждаем?
Автор: tonyelenkov Категория: Други   
Прочетен: 3609 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 24.03.2008 13:36


Много ми допадна интервюто на Николай Вълев с Виктор Костов. Адвокат Костов много точно е уловил и съответно изразил реалното състояние на евангелската църква в България! Изложените от него тези страшно ми импонират и затова си позволих да поместя в моя блог въпросното интервю.

Т.Е. 





С юриста и богослова Виктор Костов, директор на фондация Преображение и Центъра за религиозни права и свободи, разговаря Николай Вълев

 

Кои са основните проблеми, с които се конфронтират в развитието си днес българските църкви след 18 години преход?

 

Ще спомена три проблема: липсата на ясна евангелска идентичност на църквата, проникването на светския поведенчески модел в църквата и поклонението на идола държава, ако използваме този термин от християнската апологетика. Първият проблем е осъзнаването на собствената идентичност на църквите. Един мой приятел изследовател, който се занимава с икуменическия диалог между протестанти и православни християни не на шега твърди, че „българските протестанти са православни”. С това той има предвид, че българското протестантство, в голямата си част има произход, който не се вписва лесно в националната идея за това що е „българско”, която е доминирана от възприятието че православието е „българската вяра”. Докато евангелските християни не осъзнаят, че само отстоявайки собствената позиция в богословско отношение, без да се превръщат в култови отшелнически общности, ще спечелят уважението на обществото, което като цяло исторически е нагласено и настроено да отхвърля евангелските християни, ще липсва силна идентичност на вярващите като такива. Евангелски вярващи са под 5 % в България. Това е по-малко като съотношение от вярващите в Япония и Индия, традиционно нехристиянски страни. В такива условия е нужно адекватно осмисляне на ролята на църквата като общност, както и на вярата на всеки отделен християнин. В този смисъл това не е нов проблем, той е исторически даден. Но отново изпъква след 18 години в пост-комунистически условия. Вторият проблем е силното влияние на културният (светски) модел на поведение в църквите.

Авторитаризъм от страна на лидерството и апатия от страна на вярващите са често срещано явление. Това е културният светски модел на отношението водачи – последователи типичен за комунистическите общества. В него отсъства инициативата на „редовия човек”. Това е за съжаление резултат от силната институционализация на обществото в резултат на тоталитаризма в България. Този модел отблъсква потенциални търсещи Господа хора, но той е много силен в евангелската традиция. Евангелската църква би трябвало да е контракултурно явление, в което потискащият обществен бюрократизъм е изместен от отвореност и предприемчивост. Производен на институционализма в църквата е третият проблем - отношението към държавата като източник на легитимност за църковната вяра, дейност и мисия. Това се изразява в поклонническото отношение на християните, в значителната си част, към държавната регистрация на религиозна основа. Тази „регистрация” няма за цел само да улесни организирането на вярващите, но да служи като един вид „разрешително за вяра”. Този вид отношение към „регистрацията” още не си е отишъл от умовете на водачите в църквата.

Осъществи ли се междуцърковният диалог на деноминациите у нас след края на комунистическата диктатура?

Това, което се осъществи беше между-църковното разпределение на регистрация на деноминациите. Регистрира се Евангелският Алианс; Божията църква от „подземно” християнско движение също бе „признато” от държавата; регистрирано беше евангелско висше библейско училище, което също бе „благословено” от държавния апарат. Библейски погледнато обаче единство на регистрациите не означава братско единство във вярата. Пост-комунистическата държава, в съгласие с историческите традиции, прегърна православието като най-удобен символ на националната идея и „българщината.” В резултат, в началото на 90-те комунисти и тази част от православието, която позволи да бъде превърната от политическия елит в заместител на партията-майка от комунистическия период, се противопоставиха на свободата на религията и съвестта и на засиленото влияние на протестантските мисии сред българите. Мнозината отцепили се млади евангелски пастори, които логично се бяха оформили с техните събрания като нестопански сдружения (в началото на 1990те), встрани от традиционните протестантски деноминации, се наложи да бъдат „прибрани под крилото” на вече „регистрираните” такива. Държавата просто го наложи със силата на принудата, като по стахановски и ударно промени философията и смисъла на правната фигура на свободното нестопанско сдружаване с изменението на Закона за лицата и семейството от 1994 г. Така несъгласията сред евангелските църкви и между евангелисти и държава бяха „изгладени” с един чисто политически подход към проблема на църквата. Младите и несъгласни, независимо по какви причини – богословски или личностни – бяха заставени да се подчинят на стария неспокоен съюз държава - евангелско лидерство. Това естествено се промени отчасти с либерализиране на режима на регистрации на нови църкви и вероизповедания след 2002 г. Но посланието за цяло едно поколение беше вече изпратено: няма да има църква, която не е под зоркото око на държавния апарат. Единството в църковният живот на евангелските деноминации продължи да се измерва с институционална комуникация. Тоест истинско приятелство между вярващи от близко изповедание не се получи. А диалогът протестанти-православни е още по-затормозен и заради неяснотата кой и как да го води, а и от проблемите на православната църква с вътрешното й разцепление и поведението на държавата.

А как се разви вътрешноцърковният диалог в отделните деноминации - между клир и миряни, между църковни лидери и църковно общество?

Смятам, че самото деление на клир и миряни може да придобие оттенъци, които са в противоречие с Христовото учение (Виж Матея 23; Галатяни 6). Това, което вече споменах на междуденоминационно ниво имаше своите проявления и на местно църковно ниво. Аз пътувам из страната с цел служение, но и с цел наблюдение и изследване на състоянието на църквата. Забелязал съм две крайности в поведението на хората в църквите: крайно доверие към водача и прекалена недоверчивост. Заслужено или не това отношение на крайностите спъва способността на църквата да функционира като източник на истина и благодат за неспасените, а и за самите вярващи християни. Мисля, че е нужна нов, свеж поглед в учението на Новия Завет за това що е църква и как тя функционира. Това не се случва на нужното равнище с нужната дискусия, молитва и изследване на Писанията. По-скоро разочаровани вярващи, които не са наясно защо нещата не вървят, напускат църквите и търсят други събрания. Но от модела не може да се избяга ако няма някой, който да се осмели да отправи предизвикателство към квази-църковността и липсата на взаимоотношения в събранията, които да рефлектират истинската природа на нашия Господ и на неговите ученици. Отношението на искреност, доверие и братска любов и между самите вярващи и лидерството като че ли отсъстват. Това е светско състояние и трябва да се промени, защото църквата е събрание от братя в Христа, а не религиозно-социален клуб.

Свободен ли е българският християнин от манталитета на тоталитарното общество, който системата на комунизма завеща като бреме във всяка секуларна сфера?

Далече от свободен. Свободата идва от истината и даване място на Святия Дух (Иоан 8:34; 2 Кор. 3:17). Освобождаването от крепостите на комунистическото мислене, считам, е основно служение, което е нужно всред вярващите на първо място. Само след като Христовите ученици са свободни те ще могат да живеят пълноценно сред обществото като носители на благата вест. Мога да дам десетки примери за това. Миля че един ще е достатъчен. През 2006 г. пътувах с тим от мисионери служители българи и британци из страната. Проведохме събрания в една църква в Шуменско където бяхме поканени. Един от местните пастори с регионални управленски функции, според деноминационният им устав, се появи и буквално забрани да провеждаме събрания, защото той не беше разрешил. След това извика полиция и въпреки протестите ми, че не могат да прекъсват мирно събрание на закрито полицаят поиска да „отидем в местното полицейско за справка”. В хода на „проверката” лично полицаят ми каза, че той няма нищо срещу нас и нашата група, но че „вашият човек иска да ви наложа някаква санкция”. Колко „наш човек” е този самозабравил се пастор, който се държеше като някакъв протестантски патриарх-кмет, е ясно от поведението му. Беше ми неудобно пред този невярващ полицай за поведението на този „църковен лидер”. За съжаление това е само един от много примери, на които лично съм бил свидетел за това как комунизмът витае сред християните в България. Но за успокоение на читателя ще кажа че съм срещал и усърдни и добронамерени християни. Пътят към свободата всъщност е много прост – запознаване с библейското Христово учение и прилагането му в личния живот и в живота на църковната общност. Отсъствието на тази духовна практичност води до това църквата да се превръща в мини-копие на загиващото общество.

Съществува ли духовна криза в България?

Да, безспорно. Тя всъщност е хронична. Мисля, че основният източник на тази криза е манията за величие, която е обсебила българското общество и отделните хора. Мисля, че българите се раждат, растат, живеят и умират в една духовно отровена среда, но отричат този факт по възможно най-идеалистичния начин. Мисля, че хората в България са толкова отхвърляни, че имат нужда непрекъснато да се доказват. Липсата на силно бащинско присъствие и насърчение води до едно състояние, в което човек се чувства несигурен освен ако не бъде непрекъснато признаван и разпознаван от другите. Това води до себична мания за лична изява и значимост. Затова съществуват и тези глупави популярни митове за недостижимата интелигентност на българите или за красотата на българките, а те са толкова дразнещи. България, в духовен смисъл, е като място под похлупак, под който хората имат трудолюбие, таланти и желание за образование и напредък, но морално са толкова далеч от истината и реалната представа за себе си, че всички тези таланти се разпадат или биват употребени по най-неподходящ и разрушителен начин. Основната причина за това е духовната гордост, която е в човешката природа, но тя е засилена от комунистическия, и донякъде от православния себеправеден догмат, че „само ние сме най-правите и най-добрите”. Това води до живот в състояние на себе-заблуждение и неадекватност. В тази атмосфера уважението към истината, справедливостта, честта и красотата във всичко околно, в другите са невъзможни и нежелани. Взаимоотношенията между хората са белязани от завист, напрежение, двуличие, недоброжелателност и осъждение. Много е трудно да живееш и да работиш в такава среда. Още по-трудно е да направиш грешка. Това е среда на несигурност и ежедневно напрежение. Духовната криза всъщност е източник на всички недомислици и проблеми в България – от икономика и съдебна система до образование и семейство. В никакъв случай не съм огорчен от българската реалност, макар оценката ми е доста негативна. Но трябва да можем да виждаме нещата в истинските им краски, за да се отвратим от тях и да пожелаем това, което е добро, мъдро, чисто и справедливо за себе си и за ближния.

От реформация или от трансформация на църква и общество се нуждаем - и как би се осъществила такава?

На първо място от отрезвяване. България е сравнително незначителна нация в съвременната историческо-политическа конфигурация от нации. В същото време обаче ако поживееш в страната имаш чувството, че България е център на значителни политически събития. Интензитетът на политическия живот и страсти е много несъразмерен с реалното им значение. Това мисля че важи и прехвърлено върху църквата. Незрялост във взаимоотношенията в църква и общество води до тъжни резултати. Има един стих в Библията, който описва, поне за християните, правилното отношение към себе си: „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил” (Римляни 12:3). Хората в България трябва да мислят за себе си в правилната светлина, включително вярващите. И разбира се правилото на Христос (не „златното правило”): Прави на другите така, както искаш на теб да ти правят. Мисля, че ако хората станат по-любезни, по услужливи и по-загрижени за ближния, тоест по-малко обсебени от себе си, животът ще стане по-лесен в България. Но този процес е духовен и трябва да започне от църквата. Преекспонирането на собствената значимост кара външните наблюдатели да не те вземат на сериозно. Българите като хора имат голям потенциал но гордостта и себичността водят до оглупяване и пропиляване на този потенциал.

Кое заплашва и ограничава религиозната свобода в България все още?

Невъзможността на българина да свикне с факта, че е възможно някой да мисли различно и това да не представлява смъртна заплаха за него самия или за националната сигурност. Това дълбоко вкоренената подозрителност към всичко сравнително чуждо и неразбираемо, както и нежеланието за честен диалог и анализ на гледната точка на другия. Налагането на себе си и на своето мнение е национална черта и започва от бабата, която никога не съм виждал през живота си, и ми казва как да обличам детето си и стига до ценностите на свободата на съвестта и вярата. На второ място е нещо, което е източник или резултат от тази подозрителност – хилядолетната теория за единство на държава – религия в полза на националното единство. Това е езическият модел на съществуване на империя и религия още от времето на Римската империя, в който Националната Религия е служела за духовен метод за обединение на нацията в служба, естествено, на фалшивия бог на национализма и имперската амбиция. Този модел бе практикуван от комунистите и тяхната единствено права партия. За съжаление в православието тази идеология за „симфонията” между „църква” и държава е много силна, въпреки че има тук-там, слаби гласове на несъгласие. Докато държавата ползва този аспект на православието за политическите си цели, а православието безмълвно приема съблазънта да бъде политически влиятелната „традиционна църква” в България, свободата на съвестта и религията ще останат под въпрос. Тази свободи също трябва да бъдат възприети като ценност от хората, защото към момента те все още са възприемани като нещо външно, чуждо и ненужно за България. Но определено ситуацията, в резултат от отварянето към Европа и Запада, е по-добра от ранните дни на пост-комунистическия период. Налагането на ислямска държава в България все още е далечна опасност, но това влияние също трябва да бъда вземано под внимание предвид близостта на България до ислямския свят (в географски смисъл).

Българин ли е Господ - какво място заемат етносът и нацията в църковните и междуцърковните взаимоотношения и проблеми у нас?

Като новоповярвал християни преди години често слушах в събранията, в които попадах един химн, в който се припяваше „Исус Христос е Бог на България”. Песента имаше добър ритъм, а и ентусиазмът на хвалителския оркестър обикновено постигаше ефект. Приех мелодията и музиката без особени резерви. Когато няколко години по-късно чух оригинала на песента на английски припевът звучеше така: „Исус Христос е Господ на народите.” До това време вече бях достатъчно запознат с библейските текстове, за да мога да преценя коя версия беше библейски издържана и коя – локална интерпретация с провинциален привкус. За съжаление, дори в евангелските среди националистическото присвояване на Божията Личност е често срещано положение.

Идеята за вярата като национално явление и идентичност е много типична за България. На първо място причината за това е, че православието със своята политическа идеология е стожер на националното чувство преди всичко. Този исторически факт влияе и на протестантите. Един пример от историята: Когато американските протестантски мисионери през 19-ти век виждат колко българските протестанти са увлечени по идеята за независима българска държавност, те реагират по различен начин. Едни подкрепят тази политическа активност на българите, други се опасяват, че политическата кауза отвлича вниманието от евангелието на Христос и небесното спасение. Наблюдавайки днешна България, установявам, че идеята за „политическо спасение” или това „как да се оправим” е изключително силна в обществото и сред протестантите. Няма нищо лошо в правилния патриотизъм, но за един зрял християнин въпросът за приоритета на лоялностите е много важен. На кого се кланям като вярващ и като човек с даден етнос? На Христос или на националния идол?

Промяната в обществото е част от въздействието на небесното спасение върху живота на хората. Но пошлото узурпиране на религията за целите на политиката е фатално развитие за свободното общество. Това е което партията Атака прави с риториката си за православието като „българската вяра”. Когато държавата си изработи национална религия резултатът е че всеки с различно мнение е враг на националния идол, не е патриот и не е българин. След като тази доктрина се установи като идеал на достатъчно хора масите лесно биват увличани в услуга на тоталитарни модели на управление – комунизъм, национал-социализъм, ислямски национализъм.

Така че, Бог не само че не е българин, но и всяко идолопоклонство, което Го превръща в някакво подобие на божество, предназначено да служи на националната гордост на дадена нация, води до отвръщането на Провидението от протекцията си на този народ. В същото време Бог поставя народите в териториите им и в историята, и желанието му да види България свободна от пагубната себичност и твърдоглавие чрез кръста на Христос е нещо, което мога да твърдя е част от Божия план за народите, а и за България.



Тагове:   църква,   каква,


Гласувай:
0



1. анонимен - БРАВО НА Виктор Костов
30.03.2008 00:41
БРАВО,БРАВО! Къде са "пастирите" да прочетат това,да се припознаят откровено,че е за тях и да се ПОКАЯТ най-после......
цитирай
2. анонимен - Духовната реалност в църквата днес!
14.09.2008 21:05
П-р Тони,
Бих искал да те попитам защо публикува това интервю? Та това си е чисто „самоубийство”. От една страна е добре, че си го публикувал, защото така ще има по-голяма възможност много други вярващи и църковни лидери да се запознаят с РЕАЛНАТА църковна действителност и духовна атмосфера в християнството в България. От друга страна обаче, по този начин ти самия се компроментираш, защото тези камъни са и в твоята градина.
Авторът отбелязва следното:
„Авторитаризъм от страна на лидерството и апатия от страна на вярващите са често срещано явление”.
„Този модел отблъсква потенциални търсещи Господа хора”.
Свидетел съм, че напоследък все повече вярващи напускат църквите – поради горната причина или поради факта, че не откриват това, което търсят – Бог!
На друго място авторът казва:
„Смятам, че самото деление на клир и миряни може да придобие оттенъци, които са в противоречие с Христовото учение”.
Това е истината, ако и да я отричаме или преписваме само на Православната църква.
„Забелязал съм две крайности в поведението на хората в църквите: крайно доверие към водача и прекалена недоверчивост. Заслужено или не това отношение на крайностите спъва способността на църквата да функционира като източник на истина и благодат за неспасените, а и за самите вярващи християни”.
Без коментар!!!
„По-скоро разочаровани вярващи, които не са наясно защо нещата не вървят, напускат църквите и търсят други събрания. Но от модела не може да се избяга ако няма някой, който да се осмели да отправи предизвикателство към квази-църковността и липсата на взаимоотношения в събранията, които да рефлектират истинската природа на нашия Господ и на неговите ученици. Отношението на искреност, доверие и братска любов и между самите вярващи и лидерството като че ли отсъстват. Това е светско състояние и трябва да се промени, защото църквата е събрание от братя в Христа, а не религиозно-социален клуб”.
Ти си пастир/пастор – защо след като си съгласен с това изказване не вземеш мерки най – после. Има дълбок смисъл в горните думи и стряскаща истина в тях! Хората напускат църквите, а сигурно и твоята, а „кучето си лае – керванът си върви”. Докога така, п-р Тони Еленков?!?... Докога ще позволявате на стадото да бъде разграбвано пред очите ви и ще гледате безучастно?!? Докога авторитарният модел на управление, който явно и ти самия признаваш, ще „води” църквата наникъде? Докога ще позволявате хората просто да си тръгват? А къде отиват – никъде, разочаровани, объркани, се лутат като овци без пастир. Има невероятен брой вярващи, за които лично свидетелствам, които вече тотално отхвърлят организираната, структурирана църква, такава, каквато я познаваме и сме я създали днес!!! Как ще спечелим хората от света, след като собствените ни овце, от нашата кошата излизат всред стадо от вълци?... Някои трябва да поеме инициативата това да спре, и защо това да не си ти?!?...
Факта, че си публикувал това интервю и заявяваш, че си съгласен с него значи, че това е реалната ситуация и в твоята църква – показател, че признаваш и своята отговорност/вина това да е така! Похвално е, че си направил това интервю достояние на обществото и вярващите, но не се ли питаш дали няма да се зададат някои въпроси по този повод, да се търсят отговори? Готов ли си да им дадеш отговор?! Засрамен съм от факта, че толкова хора те плюят, а и сигурно не си единствения, по когото плюят, но не се ли питаш дали това до известна степен не е с основание? Кой носи отговорност за това??? Църквата е пред разпад – и това е масово явление! Само се поогледаи в и извън нея и ще се убедиш сам.....




цитирай
3. анонимен - Да чуем Божия глас
16.03.2009 17:22
http://www.worldchallenge.org/bg/node/2781 Това мисля, че е интересно четиво!!!
цитирай
4. tonyelenkov - Ами хайде да го чуем Божия глас!
17.03.2009 00:38
Чуване на Божия глас

by David Wilkerson | October 17, 1988


Едно от най-големите благословения, което истинският вярващ притежава е чуването и познаването на Божия глас. Днес е възможно да чуваме Божият глас по съшия точен и ясен начин, по който го чуваха Авраам и Мойсей - със същата яснота, с която го чуваха Самуил и Давид, така ясно, както го чуваха Павел и Петър, останалите апостоли, и Йоан на остров Патмос! Бог е обещал да направи гласа си за още един последен път ясно различим в тези последни дни. Той ни е дал обещание и предупреждение относно чуването на Неговия глас. Бог ще събере заедно святия, отделен остатък в духовния Сион и ще направи гласа си познат за тях. "Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели" (Евреи 12:22).

Бог изпраща това послание към всички, които са били призвани: Божият глас, който разтърваше земята в предишните поколения ще бъде чут със сила в още едно последно разтърване: "Чийто глас разтърси тогава земята, а сега той се обеща, казвайки: Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето (Евреи 12:26). Ето го Божието предупреждение към неговите святи, вярващи деца: "Внимавайте да не презрете тогова, който говори, защото ако ония не избягнаха наказанието като презряха тогова, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от тогова, който предупреждава от небесата!" (стих 25).

Защо Бог събира заедно хора извън мъртвите църкви? Защо Духът вика, "Излез от Вавилон, народе Мой! Не участвай в греха й!?" Това е защото Бог трябва да има хора (Сионов народ) в тези трудни последни дни, които не са объркани от фалшиви доктрини. Това са овце, които не следват фалшиви учители, които познават гласа на господаря Си. Бог им говори ясно и точно, и те живеят чрез гласа Му! Те са напътствани от гласа Му, утешавани от гласа Му, водени във всичко чрез гласа Му! Това е една чудесна черта на святите хора: Те не бъркат Божия глас. Те го познават - чуват го - и са управлявани от него. Той е сигурен, непоколебим и непогрешим!

Бог винаги е имал хора, които са били водени единствено от Неговия глас. Адам и Ева "чуха гласа на Господа Бога... " (Битие 3: 8). Грехът беше това, което ги накара да се страхуват и крият от този глас. "Чух гласа ти в градината и уплаших се... " (стих 10). Авраам стана баща на много народи защото чу и се подчини на Божия глас. "В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми" (Битие 22:18). "Понеже Авраам послуша гласа Ми, и упази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми" (Битие 26:5). Мойсей не правеше нищо докато не чуеше Божия глас: "И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори, и Бог му отговори с глас" (Изход 19:19). "И Господ рече на Мойсея... " (Изход 19:21). "А Мойсей рече Господу... " (стих 23). "Но Господ му каза... (стих 24). "Тогава Бог изговори... " (Изход 20:1). Мойсей и Бог говореха един с друг като близки приятели.

Бог винаги е търсил хора, които ще имат уважение и страхопочитание от Неговия глас. Бог каза на Мойсей: "...Събери ми людете, и ще ги направя да чуят думите ми, за да се научат да ми се боят през всичкото време додето живеят на земята, и те да учат чадата си на това" (Второзаконие 4:10). "Тогава Господ ви говори изсред огъня, вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ, само глас чухте" (стих 12). "Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?" (стих 33). "За да те научи, той те направи да чуеш гласа му от небето... и ти си чул думите му..." (стих 36). "И думахте... и чухме гласа му... , днес видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив" (Второзаконие 5:24).

Много от Божиите Хора не Желаят да Приемат Отговорността да Чуват Божия Глас
Децата на Израел искаха Божия глас да идва към тях чрез някой свят служител. "А сега защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем. Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог говорещ изсред огъня, както ние чухме, и е останал жив? Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашия Бог, а ти ни казвай всичко що ти говори Господ нашия Бог, и ние ще слушаме и ще извършваме" (Второзаконие 5:25-27). Божиите хора не са по-различни днес! Те все още се страхуват от отговорността да бъдат сами с Бога и да чуват гласа Му! Но Господ искаше всеки Израилтянин да познава и да слуша Неговия глас лично. Той им показа, че е говорещ Бог: "...днес видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив" (стих 24).

Не е чудно, че хиляди Християни са в заблуда. Те са оставили целия си живот в ръцете на някой учител или пастор, който се превръща в Бог за тях - и това, което той чува или проповядва става за тях Божия глас! Но дори святият и кротък Мойсей "говори несмислено с устните си" (Псалом 106:33) и представи погрешно Божията святост. Ето защо дори и вашия учител да е кротък и свят като Мойсей, неговия глас не е безпогрешен. Вие трябва да познавате и слушате Божия глас директно, за да можете да отсъждате това, което се поучава!

Защо хиляди се въодушевяват от нови благовестия, които хулят Кръста, които учат, че кръвта на Исус не е достатъчна да изкупва от грях? Това е така, защото те слушат единствено човешки глас. Те не познават истинския глас на Господаря - защото ако го познаваха, щяха да скърбят, а не да се радват на такива фалшиви учения! О, какво разрушение идва когато някой не познава или не се подчинява на Божия глас. "Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог" (Второзаконие 8:20).

Самуил чуваше Божия глас ясно. Това, което чуеше бе толкова ясно, че "не оставаше да падне на земята ни една от Неговите думи" (1 Царе 3:19). "...защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил" (стих 21). Давид чуваше Бог да говори, и той говореше в истина с Бога! Божият глас бе неговата радост и живот. Давид каза, "Бог говори със святостта си, за това ще тържествувам..." (Псалом 60:6). "Духа на Господа говори чрез мене, и словото Му дойде на езика ми... Скалата Израилева ми говори..." (2 Царе 23:2-3).

Мнозина днес не вярват, че Бог все още говори на хората. Те казват, че Той говори само чрез Словото си, че всичко, което Бог някога е искал или е трябвало да каже се заключава в канона на Писанията. Разбира се, че Бог никога няма да изрече дума, която е в противоречие с Писанията, но "Бог...в края на тия дни говори нам чрез Сина..." (Евреи 1:1-2). И Синът Му все още говори на Неговите деца! Той каза, че Неговите овце познават гласа Му и че няма да слушат друг глас. Ние знаем, че Бог говореше на хората по времето на Стария Завет. Но дали това е вярно за Новият Завет? Дали това е така в тези последни дни?

Бог проговори на Савел по пътя за Дамаск: "...внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?" (Деяния 9:3-4). За останалата част от живота си, Павел свидетелстваше: "Аз чух гласа Му." Пред цар Агрипа той каза: "...чух глас, който ми казваше на Еврейски... А Господ каза... Стани... понеже за това ти се явих..." (Деяния 26:14-16). Петър чу и се подчини на Божия глас. В молитва, той чу Бог да казва: "Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж. Но аз рекох: Никак Господи... Обаче втори глас от небето продума... Това стана три пъти..." (Деяния 11:7-10).

Исус призовава последната Лаодикийска църква да чуе гласа Му и да отвори: "Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене" (Откровение 3:20). Въпросът за чуването на Божият глас е много сериозен. Нека споделя с вас това, което вярвам,че Святият Дух ми е открил за чуването на Неговия глас.

Не всеки, Който Казва, "Господ ми Каза," е Чул Истинския Глас на Бог!
В църквата има трагично неразбиране относно чуването на Божия глас. Най-разпространената фраза, която може да се чуе в религиозните среди днес е "Бог ми каза!" Много така-наречени пророци започват своите думи с "Така казва Господ!" Павел предупреждава за многото гласове, претендиращи да бъдат слушани. "Има, може да се каже, толкова вида гласове на света, и ни един от тях не е без значение" (1 Коринтяни 14:10).

В нашите сърца има много гласове, които викат, и всички те претендират да бъдат самият глас на Бог! Ако се доверявате на някой от тях без да сте ги изпитали чрез Божието Слово, ще бъдете подведени! Имаме гласа на нашата плът, гласа на упоритата ни воля, гласа на врага и гласа на света. Всички те са приятни, нежни и обещаващи, че "Това са думи от Господа!"

Нека ви кажа кой със сигурност ще бъде заблуден: това е Християнин, който си мисли, че не може да бъде заблуден - който преди наистина е чувал, но сега е воден от внушения и гласове, които не идват от скришната стаичка. Ние не сме безпогрешни и не всяка дума, която получаваме е от Бога!

Много пророци викат, "Така казва Господ", когато Бог въобще не им е говорил. Те говорят от собствените си умове - не от Божия. "И Господнето слово дойде към мене и рече: Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват и кажи на ония, които пророкуват от своето си сърце - Слушайте словото Господне. Така казва Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които се водят по своя си дух, без да са видели някое видение! Израилю, твоите пророци са като лисици в развалините. Вие не се изкачихте в проломите, нито издигнахте ограда за Израилевия дом, за да устои в боя в деня Господен. Ония видяха суети и лъжливи предсказания, които казват: Господ говори, когато Господ не ги е пратил, и които направиха човеците да се надяват, че думата им щяла да се изпълни. Не видяхте ли суетни видения, и не говорихте ли лъжливи предсказания, когато казвате - Господ рече, при все че не съм говорил? За това, така казва Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, за това ето Аз съм против вас, казва Господ Иеова" (Езекиил 13:1-8).

Не само пророци, но и много вярващи не разбират, че собствените им желания са говорили. Те са убедени, че това е Божия глас, докато всъщност всичко е било суета, едно сърдечно желание, претендиращо да бъде гласа на Бог. Бог казва, "Били сте заблудени - не съм говорил Аз!"

Бог не говори на този, който укрива грях - като гордост, самолюбие или похот. "...Лъжливо пророкуват пророците в името Ми, Аз не съм ги пратил, нито им съм заповядал, нито им съм говорил, те ви пророкуват лъжливо видение, гадание (откровение), нищожество, и измамата на своето сърце" (Еремия 14:14). "Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; не им съм говорил. А при все това те пророкуваха... На ония, които пророкуват измамата на своето сърце... Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които клатят езиците си и казват: Той говори. Ето Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, и като ги разказват, с лъжите си и с надменността си правят людете ми да се заблуждават... те никак няма да ползват тия люде... те извратиха думите на живия Бог... Аз ще ви забравя съвсем... ще отхвърля от присъствието Си вас (Еремия 23:21-40).

Никой не Може да Чуе Божия Глас, Ако Има Идол Или Препънка в Сърцето си!
Божият глас няма да дойде към тези, които укриват грехове - идоли. "Тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си: бива ли да се допитват тия до мене? За това, говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли... Ще насоча лицето си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете си, и ще познаете, че аз съм Господ. И ако би се подмамил пророка да проговори дума, аз Господ подмамих тогоз пророка; и ще простра ръката си върху него та ще го изтребя отсред людете си Израиля. И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на оногова, който би се допитвал чрез него)" (Езекиил 14:3-4, 8-10).

"Аз Господ подмамих тогоз пророка." Тези, които знаят, че са в грях и въпреки това идват, очаквайки да чуят Божия глас, Бог ще ги направи да чуят думи на заблуда. Това, което чуят ще е осъждение; то ще им прибави страдания. Бог отговаря според идолите ви! Да! Вие ще чувате гласове и пророци. Ще бъдете водени към фалшиви пророци, които говорят приятни думи на мир и благополучие - точно каквито плътта ви желае да слуша! Но това ще бъде една пълна заблуда, защото няма да сте изоставили любимия си грях, скъпия си идол. Ще си мислите, че Бог ви говори, но това ще е осъждение, защото вие сте "чужди за мене чрез идолите си" (Езекиил 14:5).

Божият глас може да бъде чут само от онези, които се затварят насаме с Него в скришна молитва. Бог много внимава на кого говори. Той говори само на онези, които толкова много ценят Неговия глас, че оставят настрана целия свят за да останат насаме и да чакат Него. Божият глас дойде към Мойсей когато той бе сам с Бога. Словото дойде към Йоан Кръстител когато беше сам в пустинята. Божият глас дойде към Яков когато беше в пустинята Харан. Бог говореше на Исус Навин когато излизаше от стана сам, преди Ерихон. Божият глас дойде към Павел когато беше сам в пустинята. Гласът на Отец дойде към Исус, когато беше в молитва сам на планината.

Бог ни казва, "ако желаете гласа Ми, затворете се в скришната стаичка на молитвата. Принасяйте молитвата си към Мен в тайно, и аз ще ви въздам." Ангажименти, страсти, алчност и грижите на света задушават гласа на Бога. Исус ни дава страшно предупреждение срещу това, да станем твърде заети за да спрем и да чуем Неговия глас. В притчата за сеяча, семето е Неговия глас: "Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; а светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи като влязат, заглушават словото и то остава безплодно" (Марк 4:18-19).

Боя се, че точно сега, когато четете това послание, някои от вас са заглушили Божия глас. "Заглушавам" тук означава "да притискам" или "възпрепятствам да бъде чут" Божия глас. Преди Бог ви е говорил толкова ясно. Беше такава радост за вас. И вие все още Го обичате, но ви остава все по-малко и по-малко време за Него. Сега вече вашата заетост ви призовава - богатствата ви, грижите ви, проблемите ви и всички останали неща, които поглъщат вашето време! Божият глас сега става слаб и неясен. Той ви призовава, приканва; предупреждава: "Ако продължавате по същия начин, вие напълно ще удавите и заглушите Моя гласа във вас!"

Възможно е да станете толкова заети, така затънали в грижи и проблеми, че слушането на Божия глас няма да ви ползва. Исус каза, че семето ще остане "безплодно" (стих 19). Вие не желаете да слушате сега и то ще остане глас в пустиня, без никакъв резултат. Такъв човек не е крайпътен слушател, до който Сатана идва и ограбва гласа. Не! Този човек има духовната власт; Словото вече е пуснало корен, което означава, че гласът е бил познат! Сатана е бил изгонен. И сега не Сатана е виновен - а ангажираността, която сам си е наложили. Това е постоянното суетене, бягането насам - натам без никакво качествено време за да се скрие с Него и да разпознава Неговия тих и нежен глас. Причината е в това забързано ежедневие и суматоха, в които Божия глас не може да бъде чут. Сега плътта е тази, която говори чрез човешки желания, поемащи ролята на глас. Това, което е желано се превръща сега в Божията воля за него; това, което е било наумено, сега минава за водителство. Този обременен слушател приема, че всеки глас е от Бога и понеже гласа е толкова силен, толкова ясен и толкова често повтарящ се, че той си мисли - "Това трябва да Бог!"

Аз ви казвам, че нито едно слово не е от Бога и не е водителство от Святия Дух - освен ако не е родено в скришната стаичка, след дълбоко общение, съкрушен дух и много време прекарано насаме в Неговото присъствие. Аз съм убеден, че всички Божии хора биха могли да чуят Неговия тих, нежен глас ако просто изоставят греха, идолите, и се затворят насаме с Него - и решат да не излизат докато Той не проговори!

Бог ни Предлага Свежо, Даващо - Живот Слово за Всеки Нов Ден.
Бог изговаря свежо слово всеки ден за всички, които ще слушат; но мнозина не могат да го чуят, защото сърцата им стават все по-закоравени. В Евреи ние четем, "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си..." (Евреи 3:7-8). Божият глас е глас на "днес". Той е глас на най-съвременната и последна информация, който Бог желае да слушаме. Исус ни предупреждава относно слушателите, оприличени на канариста земя: "Също и посеяното на канаристите места са тия, които като чуят словото веднага с радост го приемат; нямат обаче корен в себе си,но са привременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват" (Марк 4:16-17). Това е човек, който обича да слуша, който приема с радост всичко, което Бог казва. Но Словото не е напълно разбрано. Божият глас не ги променя. Те остават несъкрушени, със сърца превърнали се в камък. Къде са каменните сърца? В затвора? На улиците? В публичните домове? В порно баровете? За съжаление, най-закоравените сърца са в Божия дом всред ония, които дори не знаят, че са закоравени!

Нека ви кажа как Християните закоравяват сърцата си. Те отказват да позволят на Божия глас да смачка упоритата им воля. Те чуват Божия глас в Неговото Слово, в проповедите, и понякога дори с тих и нежен глас. При все това, те не желаят да му се подчинят! Словото не може да пусне корен. Но има нещо по-лошо. Всеки ден Бог призовава целия Си народ към скришната стаичка на молитвата, защото Той иска да говори. Той иска да говори за покорство, за проблемите ви, да ви даде напътствие, да говори за бъдещето. "...И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте" (Еремия 7:13). Всеки път, когато отхвърлим този призив - всеки път, когато вместо това се занимаваме със собствените си интереси или работи, поставяйки други неща пред Бог - всеки път, когато пропуснем деня на слушане - всеки ден, когато откажем да слушаме - нашите сърца стават все по-студени и по-студени. Всеки път, когато слушаме друг глас, вместо да чакаме и да чуем Неговия, ние постепенно ставаме по-закоравени.

Когато отказваме да дисциплинираме себе си за да бъдем насаме с Бог и да слушаме глас Му, ние ставаме чужденци за този глас. Срамотно е какво става с толкова църкви днес, пълни с толкова много хора, които вече не могат да разпознаят Божия глас. Господ вижда как те се закоравяват, но Той все още се грижи за тях и ги обича. И така, той запалва светлината на Святия Дух над тях, носейки изгарящо, проникващо слово - глас на гръм - за да ги събуди. Но словото ги наранява; самото Божие Слово, предназначено да ги освободи, ги засяга и те се ядосват и изсъхват! "...когато изгря слънцето прегоряха,... и изсъхнаха."

От друга страна един истински вярващ, който чува Бог, който познава гласа Му, никога не може да бъде изгорен от него. Той знае, че гласа е от Бога и го приема като единствен източник на живот и израстване. Тези, които не се затварят насаме с Бог, които отказват да се подчинят на гласа Му, скоро стават раздразнени и засегнати от всяко силно слово, призоваващо за по-голямо покорство.

Вие може да закоравите сърцето си, да изсъхнете и да умрете духовно просто като стоите далеч от мястото, където Бог говори. Ако вие само идвате на църква, хвалите Бог, бивате добър, и вършите всички правилни неща, можете да изсъхнете и умрете дори и да обичате проповедите. Вие трябв

Божието Желание за Неговия Свят Остатък е Тяхната Най-Голяма Радост да е Звука на Неговия Глас
"Младоженикът е който има невястата; а приятеля на младоженика, който стои та го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженика; и така, тая моя радост е пълна" (Иоан 3:29). Най-голямата ни радост трябва да бъде, "Аз чух гласа Му! Аз стоях насаме, чаках, и аз Го чух да ми говори!" В Песен на Песните можем да чуем сватбения любовен дует на последния ден. Младоженецът вика своята годеница да се скрие тайно с Него: "О, гълъбице моя, в пукнатините на скалите, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък" (Песен на Песните 2:14). По-късно в песента, тя отговаря, "Ето гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва: Отвори ми... любезна моя, гълъбице моя..." (Песен на Песните 5:2).

За онези, чийто сърце е охладняло, които вече не могат да чуват гласа Му, Бог е обещал да даде ново и меко сърце, ако се покаят и се обърнат с вяра към Него. Твърдото сърце не е окончателно - ако искате да се промените! То не е дошло от Бог, по-скоро, вие сами си го направихте като не допуснахте Словото Му да влезе. Ето обещанието за вас: "И като дойдат там, ще махнат от нея всичките й гнусотии и всичките й мерзости. Аз ще им дам едно сърце, и ще вложа вътре във вас нов дух; и като отнема каменното сърце от плътта им, ще им дам сърце от плът, за да ходят в повеленията Ми, и да пазят наредбите Ми и да ги вършат, и те ще бъдат мои люде, и Аз ще бъда техен Бог" (Езекиил 11:18-20). И, "Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистоти и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате" (Езекиил 36:25-27).

Когато Божият Глас не е Чут, Хората Отиват Там, Където Бог не ги е Пратил
Когато не чуват гласа на Бог, хората тичат и се трудят за Него без да са упълномощени - и те са сами и безпомощни! Аз съм го правил: вършейки добри неща, приемайки предизвикателствата, напълно вярвайки, че се противопоставях срещу нечестивия! Натрупах дългове от хиляди долари, бях изтощен и разочарован, търсейки помощ от всякъде. Аз не бях изпратен от Бог. Нищо не разбирах. Бях съкрушен, обременен, готов да се откажа. Всичко това не беше родено от молитва - а бе едно човешко състрадание! То не беше Божият път!

Но веднъж казах, "Никога вече, Господи! Нито стъпка без да си ми заповядал - нито крачка докато не чуя гласа Ти!", тогава колкото пари бяха необходими, те идваха навреме - защото Бог поддържа това, което е основал. Това е радост без никаква тежест, мир без никакво просене! Апелите за пари на днешните служения идват от хора, вършещи добри неща без да са били изпратени от Божия глас. Собствените им желания са били погрешно приети за Божия глас.

Исус не правеше нищо освен това, което чуеше от небето. "...от Себе си нищо не върша; но каквото Ме е научил Отец..." (Иоан 8:28). "...каквото съм чул от Него, това говоря на света" (стих 26). "...Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и що да говоря... това, което говоря, говоря го така както ми е казал Отец" (Иоан 12:49-50).

Ето четири препоръки, които ще ви помогнат да разпознавате правилно Божия глас:

Неговият глас винаги ви води към Исус и изобличава всеки грях и похот. Иоан чу Неговия и каза, "И когато Го видях, паднах при нозете Му" (Откровение 1:17).
Неговото присъствие (или обаяние) винаги съпровожда гласа Му. Вие ще сте обгърнати и възрадвани от славата на Неговото присъствие.
Неговият глас ще ви даде доказателство от Писанията. Святият Дух ще ви заведе до потвърждение в Словото Си. Всичко, което Бог казва трябва да е в съгласие с Писанието във всяко отношение.
Всичко, което Той каже ще устои пред Христовото съдилище в своята чистота и самоотрицание.
цитирай
5. tonyelenkov - Дейвид Уилкерсън
17.03.2009 00:46
"Защо Бог събира заедно хора извън мъртвите църкви? Защо Духът вика, "Излез от Вавилон, народе Мой! Не участвай в греха й!?" Това е защото Бог трябва да има хора (Сионов народ) в тези трудни последни дни, които не са объркани от фалшиви доктрини. Това са овце, които не следват фалшиви учители, които познават гласа на господаря Си. Бог им говори ясно и точно, и те живеят чрез гласа Му! Те са напътствани от гласа Му, утешавани от гласа Му, водени във всичко чрез гласа Му! Това е една чудесна черта на святите хора: Те не бъркат Божия глас. Те го познават - чуват го - и са управлявани от него. Той е сигурен, непоколебим и непогрешим!"
--------------------------------------------------------------------------
Чудя се дали Дейвид Уилкерсън мисли по същия начин за хората напуснали неговата църква?
цитирай
6. анонимен - "Под вола теле"
17.03.2009 16:50
Защо все търсим "под вола теле"? Който каквото да пусне някъде все ще има за какво да се хванем да се ядем едни други! Чудя се защо си избрал именно този абзац от цялата статия за да покажеш умишлена конспирация? Защо не цитира частта, в която автора се занимава с греха като причина за чуване на Божия глас? Или за "вътрешната стаичка" на всеки човек, в която той има възможност да Го чуе? А си цитирал точно този откъс - "гузен негонен бяга" ли е това, чувство за вина ли е, или някаква собствена призма, през която премерваш всяко случващо се събитие или четиво?... Ако все се ядат вярващите по форумите, как очакваме и църквите ни да са силни, след като всъщност са толкова болни... Ами ако този линк бе пуснат в друга публикация - за политиката например, или за бизнеса, тогава какъв извод щяха да си направят читателите, в контекста на статията и основната публикация, под която е пуснат линка?
цитирай
7. tonyelenkov - За телетата и воловете
17.03.2009 22:50
Факт е, че този линк беше пуснат точно в тази публикация, което означава, че трябва да се тълкува в светлината и контекста на съответната публикация.

Избрал съм този абзац, защото точно този абцац в статията ме дразни и показва преднамереност: "Ние сме най-святите и най-преведните, а другите са "мъртви""! Не съм гузен и няма от какво да бягам и "...не съм избягал..." Мисля, че имам право на собствена призма през която да преценявам всяка творба и мотивацията с която тя е поствана в моя блог! Църквите ни няма да станат по-силни като си заравяме главите в пясъка, като се усмихваме с лицемерна, "блага" усмивка и се преструваме, че обичаме ближния! Ако ранните апостоли мислеха по този начин, днес може би нямаше да има изобщо църкви!
цитирай
8. анонимен - Християните и тяхната “свещена крава”
25.04.2009 15:27
Християните и тяхната “свещена крава” - неделното богослужение
или защо християните искат да ходят “на служби”

Има някои неща много защитавани от християните, неща за които те са готови да те намразят и да те изгонят от сред тях, дори ако само се опиташ да им обясниш липсата на каквито и да е доказателства в Писанията за тяхното вярване.
Категорично едно от тях е желанието им да се събират. И не защото християните в Новия Завет не са се събирали, а защото днешните са издигнали така наричаната служба (или събиране, когато е по къщите) в ранг на божество на което се кланят.
В това обаче няма нищо ново. Още в Исая Бог казва на своя народ:
“За какво са ми многото ваши жертви, казва господаря. Преситен съм от всесъжения на овни и на тлъстина от угоен добитък и кръв от телета, от агнета и от козли не искам. Когато идвате да се явите пред лицето ми, кой иска от вас да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни дарове. Каденето е отвратително за мене. Новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя - беззаконие и празнуване. Душата ми мрази вашите новомесечия и вашите празници, те са бреме за мене, тежко ми е да ги нося. И когато простирате ръце, аз закривам от вас очите си, и когато умножавате молбите си, аз не слушам. Ръцете ви са пълни с кръв.Умийте се, очистете се, махнете от очите ми злите си дела. Престанете да правите зло, научете се да правите добро. Търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица. Тогава елате и ще отсъдим, казва господаря. Да бъдат греховете ви и като багрено като сняг ще избеля, да бъдат червени като пурпур, като вълна ще избеля.”
Всички изброени от Бога неща са според закона, както жертвите, така и празниците. Бог обаче не ги иска. Думите му са много силни:
“За какво са ми”, “Преситен съм”, “не искам”, “тъпчете дворовете ми”, “не принасяйте”, “отвратително за мене”,” не мога да търпя”,”душата ми мрази”, “бреме за мене”, “тежко ми е”, “закривам от вас очите си”, “не слушам”.
Защо господаря им говори така?
Отговора е в самия текст:
“Престанете да правите зло, научете се да правите добро”.
Това е много впечатляващо, като се има предвид тяхното усърдие. На тях им изглеждало, че нещата са добре. Бог обаче не бил никак впечатлен от това. Той търсел съвсем други неща:
“Търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица”
Тяхното усърдие всъщност ги отдалечавало от Бога - би било ужасно да чуеш от баща си подобни думи, но ето, че се е случило на цял народ.
Днес не е много по-различно когато погледнем настървението на християните в спазването на всички религиозни ритуали и удивителното им нежелание да вършат добро.
“Престанете да правите зло, научете се да правите добро.
Търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица.
Тогава елате и ще отсъдим, казва господаря. Да бъдат греховете ви и като багрено като сняг ще избеля, да бъдат червени като пурпур, като вълна ще избеля.”
Вършенето на правда, защитаването на истината, справедливостта не са присъщи за днешното християнство. Който и да върши зло, те се правят, че не виждат. По събиранията им цари беззаконие и никой не го изобличава. Да се потъпче истината днес е просто ежедневие. И всичко това е смесено с удивителна ревност да се събират. Онези християни се събирали, но когато някой бил в нужда продавали стока и имот и му помагали. Днешните само трупат имот върху имот. Онези оставяли всичко за да следват Исус. Днешните оставят Исус, за да трупат. Онези се събирали, за да се научат на истината, а днешните за да я потъпчат. Онези живеели за господаря, днешните за себе си. Когато обаче им кажеш, че Бог не ни е заповядал да се събираме, а да вършиме правда и съд, да избавяме угнетения и да се погрижим за народ сред който живеем, на тях им изглежда еретично, та чак богохулно. И продължават да си се събират с цел да си извинат нежеланието да се покорят на божието благовестие, което казва, че който не остави (и не намрази) баща си, майка си, жена си, децата си, нивята си, имотите си, и собствения си живот не може да бъде ученик на Помазаника.Лицемери.Събирането ли е по-важно или божията правда? Не виждате ли, че Бог ви казва че не иска вашите събирания? Душата му ги мрази. Не ще да ви слуша.
Искам да ви покажа и друго. Авраам и Мелхиседек – двама велики във вярата живеели заедно в обещаната земя и всичко на всичко се видяли ....веднъж. Не са си правили църква, нито са си строили храм, нито дори домашна група.
И друго. Израелтяните по закона трябвало да се явяват само три пъти в годината пред Бога и това са тези пъти, които Бог казва че мрази.
Така също в Новия Завет, когато се събирали, целта била Бога, а не събирането и когато Бог кажел нещо те го изпълнявали.
“През онези дни слязоха в Антиохия пророци от Ерусалим. И един от тях на име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цялата вселена ще бъде голям глад, какъвто и стана при цезар Клавдий. Тогава учениците решиха , всеки според средствата си да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея.Това и направиха...”
Не се лъжете, че когато имате повече ще бъдете по-щедри. В Европа имат повече и са същите – живеят за себе си.
Днес никой не иска Бог да се изказва в събранията. Още по-малко хора желаят Бога у дома си – може да си останат без имоти, без коли, без телевизори (недай си боже!) и това не са шеги, това са християните днес и когато им го покажеш искат да те убият, понеже ако те няма, няма да има кой да ги изобличава и ще могат да си живеят спокойно.
И така, на тази свещена крава се кланят повечето съвременни християни, която както и всички останали идоли е мъртва. По този начин и самата им религия става мъртва.
Но пак има изход само, че той не е в ходенето на “друга църква”.
“Престанете да правите зло, научете се да правите добро.
Търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпвайте се за вдовица.
Тогава елате и ще отсъдим, казва господаря. Да бъдат греховете ви и като багрено като сняг ще избеля, да бъдат червени като пурпур, като вълна ще избеля.”
Думите на Бога са толкова ясни: вземете да правите добро. “Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато приключи да ви приемат във вечните жилища”.
Това е 100% сигурно, че богатството ви ще приключи, понеже така казва Библията. Затова по-добре послушай и си придобий приятели вместо да трупаш за себе си, защото иначе ще се посрамиш в онзи ден.
И така днешното събиране се е превърнало в място за хора, нежелаещи да живеят според както ни учи господаря, но за да живеят както те са си решили. Колко удивително прилича на юдейската синагога от времето на господаря. Но той бил много строг към тях и ги учел, че вървят към смърт, ако не си променят мисленето. Но те не вярвали на този обикновен човек – Исус от Назарет, те искали не истината, а Бог да ги направи силни, богати – хора с възможности. А Исус за съжаление бил едно нищо – един човек без дом, без църква, без семейство, без роднини които да му помагат и всичко което правел не му носело никаква полза, а само страдания – кой иска такъв живот? Отговора е много прост – този който е умрял за този свят и живее за Исус и не за себе си. Този, който е готов да загърби кратковременната наслада на греха и да понесе укора за името на този презрян от света човек – нашия господар Исус Помазания. Само той и никой друг.
Защото много по-лесно е да приказваш сред група християни, отколкото да дадеш живота си за тях. И колко е лесно да си обясняваме Библията един на друг, вместо да я вършим. Наистина преводите създават някои проблеми, но относно личната ни отговорност спрямо господаря текста е напълно ясен. Но говоренето не е като вършенето.
Накратко ще засегна и този въпрос – можеш да не се събираш с никого и да ходиш в същите пътища на смърт. Сам ти трябва да решиш. Не е събирането, нито несъбирането, а вършенето на Божиите заповеди. Ако ходиш с Бога наистина целия свят ще те подгони, понеже искаш да живееш благочестиво. Ако ли не, никой не може да те спре да си правиш твоята си религия, понеже тя е вътре в твоето сърце и ти сега знаеш, че ти казвам истината, но да ходиш с Исус ще ти струва, а ти не искаш да ти струва.
Понеже неговата любов ни задължава, както той нито живя, нито умря за себе си а за нас, така и ние да не живеем за себе си но за него.Какво всъщност означава това?
Няма начин да разбереш това вън от ежедневното ходене с господаря и ако това не означава за тебе нищо, трябва да се върнеш в втори клас и да се научиш. Както Исус ходел с 12-те, така днес Бог поради Исус ни даде Святия Дух да е с нас завинаги. Святия Дух е Духът на Бога и така сам Бог идва да живее в теб. Според господаря Исус това е по-добре за нас отколкото той, Исус, да е с нас. Не е ли удивително. Следователно общението на Исус с неговите ученици е достъпно за нас сега чрез Святия Дух. И само ежедневното ти ходене със Духа е отговора на нашия въпрос. Чуйте това много внимателно- Бог не е дал алтернатива ( т.е. заместване) на Святия Дух, като господар на нас повярвалите. Той е господаря. Наистина той не е като другите господари и търси нашето общение и любов. Но той си остава господар на всичко и на всички и идва ден в който всеки ще преклони коляно пред Бога. Много хора са превърнали общението на Духа в четене на Библия, но Павел не четеше Библия, когато искаше да разбере от Бога, а се молеше и постеше, и чакаше от него. След това се покоряваше на чутото. Така и ти прави, ако казваш, че търсиш волята на Бога. Ако ли не не лъжи себе си и хората около тебе, че обичаш Бог и че го следваш.
И тогава, когато направиш Богът свой господар, тогава поради любовта ти към него ще търсиш да правиш добро на неговите деца и по неговия пример ще си готов да дадеш и живота си за тях, както постъпваха Божиите хора в Новия Завет. Иначе не смей да се наричаш служител на живия Бог. Тогава и ти ще искаш да имаш истинско общение с родените от Бога и тогава събирането ти с тях ще бъде според истината на благовестието. И тогава твоята любов към Бога ще запали мнозина да го последват, и ти ще бъдеш велик в Божието царство, но сега не си, и затова си спомни откъде си изпаднал, и промени мислите си, и вярвай, и се покори на Божието благовестие. Ако ли не, Бог ще ти вдигне светилника от мястото му, за да разбереш, кое е важното и кое не в неговото царство. Затова не се бави в покорството ти на истината.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tonyelenkov
Категория: Други
Прочетен: 391183
Постинги: 119
Коментари: 371
Гласове: 135