В учебника „Преоткриванене на Пасторското Служение” един от авторите, Ричард Л. Мейхю, вице - президент, декан и професор по пасторско служение в “The Master"s Seminary, казва следното:
„ Промените които наблюдаваме, напоследък да се случват в църквата, могат да оставят трайни следи и влияние върху църквата на ХХІ в. Все повече и повече уважавани църковни лидери и вярващи смятат, че съвременната тенденция на препозициониране на църквата, от Билейски основана към по-малко библейски основана и повече съобразена и приемлива за човешката воля, може в крайна сметка да доведе до там, че църквата да бъде една осъдена от Христос църква. Използвайки Писанието за да дадем отговор на въпросите ‘Какъв трябва да бъде пастора и какви са неговите функции’ и ‘Как съвременното служение може да бъде формирано на базата на Билейски мандат’, църквата може покорно да се пренастрои и върне към изявениете от Бога цели за „невястята” Христова. Само по този начин може да се постигне библейски – балансирано и тясно свързано взаимоотношение между Божията воля за църквата, встъпване в пастирско служение дефинирано от Писанията и подготовката на ново поколение пастори за служение разкрито чрез Божието Слово”.[1]
Крастопътища, транзиция, кризи, несигурност, безпомощност, това са термините които изразяват мнението на много евангелски специалисти по отношени на състоянието на църквата и на пасторското служение в началото на ХХІ в.
През 1992 г. Джон Сиил прави проучване между 25 изтъкнати евангелски лидери. Тези лидери били помолени да изразят своето мнение по отношение на общото състояние на евангелизма в края на ХХ в. От отговорите на тези 25 лидери Джон Сиил обобщава осем доминиращи теми:
а). Неясна идентичност – широко розпростронено объркване по отношение на това кое и какво ни дефинера като евангелисти.
б). Институционална откъснатост – наблюдава се неефективност и неадекватност на служението.
в). Липса на лидерство – недастатъчен брой лидери в църквите.
г). Песимизъм по отношение на бъдещето – бъдещето на евангелизма виси на косъм.
д). Висок растеж, слабо влияние - объркващ парадокс.
е). Културна изолация – устанавяване на пост-християнската епоха.
ж). Търсене на решения чрез политически и методологични приоми – тенденция за не Библейски подход към служението.
з). Преместване от служение ориентирано към истина, към служение ориентирано към маркетинг (пазар, консумация) – пренасочване от загриженост за вечното към загриженост за временото с цел актуалност.
Наблюдаваните тенденции са алармиращи и решенията които трябва да се вземат през първото десетилетие на този век ще оформят евангелската църква и ще дадът посока на развитие за останлата част от века. Истинския контраст в съредноваващите се служителски модели през ХХІ в. няма да бъде межу традиционното и модерното, а между библейското и не библейското.
Евангелизмът, евангелските църкви и служители са предизвикани да избират между две основни алтернативи на подход към служението:
а). Първият подход се характеризира с някои от следните елемени:
- Ориентация към снабдяване на нужди.
- Хуманоцентричен.
- Консуматрски мотивиран.
- Културно дефинеран.
Тези елементи като цяло зависят и се променят въз основа на най-новите посоки на психологията и социологията, които се опитват да интегрират себеси като равни на Писанието в съвременния евангелизъм. Предполага се, че психологията и социологията снабдяват служението с научна валидация, придават актуалност на служението за една компютърно-медийно ориентирана обстановка.
б). Вторият подход се характеризира с следните тенденции:
- Богоцентричен.
- Фокус върху изкуплението.
- Библейски дефиниран.
- Преоритизиран на база на Писанието.
При този модел и философия на служение се приема достатъчноста на Писанието като откровение за миналото, настоящето и бъдещето действие на Бога, което действие на Бога е актуално сега и завинаги. При този подход църквата трябва да гледа към Писанието и въз основа не Него да адресира предизвинкателството да формира библейски-съобразен модел за съвременно служение.
Няма друг исторически период в Църковната История, който толкова много да се доближава до перода на църквата от І-ви век, колкото периода в който живеем днес. Нашите братия от І–ви век са имали предизвикателството да се изправят пред една езическа, при-християнска и при-модерна култура. По подобен начин съвременната църква се изправя пред един езически пост-християнски и пост-модерин свят. Важноста на библейския модел на служение през І-вк век не е била никога толкова критична и този модел не е бил никога толкова актуален, колкото днес.[2]
[1] Rediscovering Pastoral Ministry, Richard L. Mayhue, W publishing Group – A Devision of Thomas nelson, Inc., p. 3
[2] Виж №1
Българската национална идея през XXI век...
Най-красивите брюнетки на XX век
31.07.2007 11:42
Wer nicht liebt Wein, Weib, und Gesang, Der bleibt ein Narr sein Lebenlang.
– Herr Doktor
Понеделник, Юли 02, 2007
Майскиот Кит и Тоооооничкото Еленче
Драги пиячи, аз все съм си мислел, че Кит де Майо е латиноамерикански празник. Като Синко де Майо. Синко де Майо на Мексико, Кит де Майо на Еквадор, например, или на Боливия. Тези дни разбрах, че то било човек. Човек се учи докато е жив. За свое оправдание мога да кажа, че винаги съм знаел, че „Еленков” не е артикул от менюто на ресторанта в Ловната хижа.
На американските фондови пазари има една теория за предсказване на пазара, която се казва odd-lot theory. Тази теория казва, че малките участници на пазара никога не познават движението на пазара. Те са bullish когато пазарът е bearish, и са bearish когато пазарът е bullish. Купуват високо и продават ниско. И като цяло губят от спекулациите. Компенсират с това, че печелят от дивиденди и дългосрочно нарастване на цената на ценните им книжа.
Аз съм odd-lot участник в българския християнски интернет. Все пропускам големите събития. Като ги открия, те са вече на по няколко месеца възраст. Затова и досега не съм участвал в тях. Намеря дискусия да участвам, напиша нещо, пък тя дискусията вече остаряла. Сега си имам това кръчме, и тук мога да си коментирам на воля вече погребани дискусии.
Пропуснал съм, например голямата дискусия относно Кит де Майо, започната от Тони Еленков. Аз не познавам нито Кита, нито Еленчето. Затова мога спокойно да говоря безпристрастно, само като гледам аргументите и доколко логични са.
Тони Еленков отрича, че Кита бил мисионер. Отрича, че бил имал някакво положително влияние за българското богословие. И твърди, че Кита бил хомосексуалист.
Аргументите за първите две са скучни: Кита не бил мисионер, защото мисионерът трябвало да започне християнска дейност в недокоснати от Евангелието райони. Това била библейската концепция. Вероятно някъде в Библията специално се прави разлика между докоснати и недокоснати от Евангелието райони, и специално се разграничава между мисионер и немисионер. Например, Павел би бил мисионер на едно място, и немисионер на друго място, защото едни места бяха докоснати, а други недокоснати. Например, в Рим Павел не би бил мисионер, защото не е бил първият да „докосне” географското място с Евангелието.
За отрицателното влияние на Кита аргументът е, че Кита научил своите ученици, че техните духовни наставници не разбирали нищо от християнство, богословие, църква и църковна динамика, и затова не било необходимо да им се покоряват. Това не е никакъв аргумент. Това е половин аргумент. За да стане пълен аргумент, Еленков трябва да докаже, че „духовните наставници” наистина разбират поне нещо от християнство, богословие, църква и църковна динамика. Това все още не е доказано; даже май има доста улики в полза на обратното. За да може да го докаже, Еленков трябва да представи стандарт, по който да го докаже. Да докаже валидността на стандарта си – библейска обосновка, вътрешна логическа обосновка, външни практически изпитания на стандарта. След това да покаже как „духовните наставници” наистина се съобразяват с изискванията на този стандарт. И едва след това да заяви уверено, че Кита бил излъгал.
Еленков не го е направил това нещо. Той приема за даденост, че „духовните наставници” разбират нещо от християнство, богослови, църква и църковна динамика, и си прави извода, че Кита лъже. Да де, но да приемеш нещо за даденост не е аргумент, а предразсъдък. Предразсъдъците нямат място в цивилизована християнска дискусия.
Най-интересно обаче е обвинението в хомосексуализъм. Това вече е нещо конкретно, силно, и трябва да се очаква, че Еленков се е подготвил да го защити. Уви.
Разбира се, след като прочетох обвинението, първата ми реакция беше да потърся някаква информация в интернет. Бях сразен. Досега не съм срещал име, което да не мога да намеря в интернет. Да не говорим за име на бизнесмен или мисионер, или библейски учител. Имах зловещото усещане, че невидима ръка е изтрила всички интернет записи с името на Кит де Майо. Стоях изумен, като Оби Уан Кеноби пред компютъра в Храма на Джедаите, когато разбра, че планетата Камино не съществува в архивите. Каква ли неуловима личност е този Кит?
Еленков също никак не помогна, поне в началото. В цели 70 коментара хората го питат, „Откъде имаш информация за хомосексуалните наклонности на Кит?” И той не отговаря. По едно време вече бях започнал да си мисля, че това мълчание май показва, че Еленков го знае от лични преживявания. Така де, всичко се случва. Където Майо, там и Зайо, че и Еленко. Иначе откъде Еленков ще има такава интимна информация?
След като дискусията се разгаря, Еленков излиза с втора статия. Започва я с невинната изненада на блондинка от виц, жизнерадостно възкликвайки: „Темата за Кит де Майо се оказа много гореща!” Как пък нямаше някой наблизо да го хлопне по главата с комплект книги от Дерек Принс, та да го събуди! Хъ, Тони, ти очакваше нещо друго да стане? Пускаш обвинения против една от иконите на посткомунистическия период на евангелското християнство в България, човека, когото половината евангелски християни биха канонизирали, ако бяха католици, който ги учеше на систематична теология по времето, когато баща ти питаше „Коя глава на Филимон?”, който за разлика от теб и баща ти живееше скромно и бедно като своите ученици... И се учудваш, че „темата била гореща”? Нямал си достатъчно мозък и зрялост да предвидиш резултата от твоите собствени действия и думи? Ами не ти ли е дошло тогава наум, че май също нямаш достатъчно мозък и зрялост да пишеш, или да бъдеш преподавател, или да се кичиш с титлата „пастор”?
И тогава Еленков ни дава източника на информацията си относно заигравките на Кита: Кита бил дошъл като бизнесмен в България, срещнал се с български бизнесмени християни, но им казал, че не иска да говори за християнство, и между другото поразходил пред тях новия си „приятел”. Вероятно за да ги изпълни със завист, че те не могат да имат такъв готин „приятел”. Бизнесмените са надеждни свидетели, но Еленков не може да им каже имената. Този разказ е любопитен и ми са иска да поразсъждавам върху него.
Бизнесмени се срещат за какво? За да говорят за бизнес. Обикновено единият убеждава другия да сключат някаква сделка. За да го убеди, той трябва да спечели доверието му. Това става най-лесно, като му покаже, че е загрижен за онези неща, за които другият също е загрижен. Например, ако искам да ви предложа сделка, и знам, че жена ви е в болницата и очаквате да ви се роди син, няма да започна разговора с бизнеса, а ще се поинтересувам как е жена ви, дали е родила вече, ако да, ще ви поздравя, ако не, ще пожелая безпроблемно раждане, и така нататък. Ако ви кажа от самото начало, че не ме интересува какво става с жена ви, едва ли мога да докажа, че ще се грижа за най-добрите ви интереси в бъдещия ни съвместен бизнес.
Какво знае Кита за християните бизнесмени? Те са първо християни, и после бизнесмени. Първо ги интересува вярата им. Кита се среща с тях да прави бизнес, и вероятно те от самото начало са го питали за вярата; едва ли са изчакали накрая да го питат между другото, „Абе ти не беше ли вярващ едно време?” Питат го те, и той им казва от самото начало: „За вярата няма да говорим.” Тоест, искам да правим бизнес, но да ви кажа направо, вашата първостепенна грижа – вярата в Исус Христос – не ме интересува, и не ми я пробутвайте. И очаква да ги убеди в нещо? Ами християнските бизнесмени колко ли са християнски, след като остават и разговорът продължава, въпреки че Библията казва, че с отстъпници от вярата даже не трябва да ядат, да не говорим да правят бизнес?
Не само това. Не само Кита е безразличен към вярата им, но и по някое време им показва, че е откровено враждебен на тази вяра, тъй като е вече хомосексуалист. И им показва новия си „приятел”. Мога да си представя картинката: От едната страна на масата християнските бизнесмени говорят за бизнес, от другата Кит и неговият „приятел” си хвърлят любовни погледи, от време на време се държат за ръчичка; Кит вади изящна розова пудриерка и нежно си напудря връхчето на нослето. И християнските бизнесмени седят и говорят за бизнес.
След тази случка християнските бизнесмени казват на Еленков, но веднага след това изведнъж полагат партизанска клетва за мълчание и се покриват в нелегалност. Кое ли ги е накарало да се крият? Определено не е Кит: Според Еленков той не криел афинитета си към силния пол. Тогава защо мълчат? Защо Еленков не им казва имената? Още по-интересно: Защо те самите не излязат публично и не разобличат Кита? Това ли е най-добрият начин да бъде разобличен един отстъпник от вярата и открит хомосексуалист – информация от трета ръка чрез позоваване на анонимни източници?
Както и да го мисля, нещо не издържа версията на Еленков. Не я е дообмислил. Като дънки „Панака” е, зашита с бели конци на външен тигел. Но е интересно колко други пастори го подкрепят. И те ли са толкова интелигентни като Еленков?
Ами и те я. Всичките накуп нямат Тоооооничко мозък, колкото за един пияч в Кръчме Реформация.
Кой каза наздраве!
Публикуван от 100-именов в 20:43
19.01.2008 11:21
08.03.2008 10:25
